Добромир Гюлев пред ФАКТИ: Собствеността върху остров „Св. св. Кирик и Юлита“ е в ръцете на Министерството на културата

Остров „Св. св. Кирик и Юлита“ от години е сред най-обсъжданите, но и най-пренебрегваните културно-исторически обекти по българското Черноморие. Разположен срещу Созопол, с огромен археологически, исторически и туристически потенциал, той дълго време беше в центъра на спорове между институции, инвеститорски интереси и обществени очаквания. След решението управлението на острова отново да премине към Министерството на културата, темата за бъдещето му отново излезе на дневен ред. Ще се превърне ли „Св. св. Кирик и Юлита“ в модерен център за култура, наука и туризъм, или ще остане поредният проект с неизползван потенциал? За рисковете, възможностите и бъдещето на острова… Пред ФАКТИ говори бившият областен управител на Бургас Добромир Гюлев.

- Г-н Гюлев, казусът с остров „Св.св. Кирик и Юлита“ продължава да е на дневен ред. На какъв етап са в момента процедурите по собствеността и управлението на острова?
- Към момента собствеността върху остров „Св. св. Кирик и Юлита“ е изцяло държавна, а управлението е в ръцете на Министерството на културата след отмяната на Решение № 60 на Министерския съвет от 21.01.2026 г. С Решение № 274 от 9 април 2026 г. служебното правителство на Андрей Гюров отмени предходното решение и предостави за безвъзмездно управление на Министерството на културата поземлен имот с идентификатор № 67800.501.622, който преди това беше предоставен за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) от правителството на Росен Желязков.

- Каква е ролята на Областната администрация в бъдещото развитие на остров „Св.св. Кирик и Юлита“ и как координирате действията си с държавата и община Созопол?
- Областната администрация, в мое лице, имаше активна роля в отмяната на решението за предоставяне на част от острова на ДППИ. И към момента поддържам активна връзка с Министерството на културата. На 12 май 2026 г. изпратих писмо до новия министър на културата с молба да ми бъде предоставена пълна информация за проведените до момента разговори относно бъдещето на остров „Св. св. Кирик и Юлита“. Многократно съм заявявал желанието си Областна администрация – Бургас да бъде част от междуведомствената работна група, която предстои да актуализира идейния проект за развитието на острова като център за култура, изкуство и наука. Имам уверението на Министерството на културата, че при сформирането на такава работна група Областна администрация – Бургас ще има свой представител в нея.

- Има ли вече ясен план как островът да бъде превърнат в културно-исторически и туристически център, без да се нарушава автентичният му облик?
- Последният план за развитието на острова датира от 2011 г. Първите разговори за актуализиране на идейния проект между няколко институции, включително Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите и Центъра за подводна археология, вече са факт. Очаква се в най-скоро време да бъде сформирана официална междуведомствена работна група, в която ще участват Областна администрация – Бургас и други държавни и научни институции.

- През годините около „Св.св. Кирик и Юлита“ имаше множество идеи, но малко реални действия. Какво ще бъде различното този път?
- Според мен сегашната ситуация се различава главно по две причини:
-- Първо, има възможност за стабилизиране на политическата среда в България, което е предпоставка за устойчивост и възможност за дългосрочно планиране, включително и на необходимия финансов ресурс
-- Второ, обществените нагласи за реализиране на проект с изключителна културна и научна насоченост са много силни. Казусът с разделянето на острова и предоставянето на част от него за управление на ДППИ предизвика сериозен обществен отпор от страна на Областната администрация, местната власт, граждани и представители на научната и културната общност. Тази широка подкрепа е показателна за това къде се намира общественият интерес

- Какви инвестиции са необходими за възстановяването на сградите и инфраструктурата на острова и има ли интерес от международни партньори?
- Размерът на инвестициите ще зависи от мащаба на ревизирания идеен проект. Засега не смятам, че може да бъде дадена реалистична оценка.

- Възможно ли е островът да се превърне в целогодишна туристическа и културна дестинация, а не само в сезонна атракция?
- Островът има изключително голям потенциал да се превърне в притегателен център за български и международни туристи през цялата година. Но дори извън туристическия потенциал е напълно реалистично да очакваме, че при един добре реализиран проект островът може да се превърне в средище за сериозна научна дейност с участието на специалисти от цял свят.
Комбинацията от висока археологическа стойност и възможностите за изследвания, свързани с морската биология, ихтиологията, екологията, замърсяването и физиката на морето, е доказателство за сериозния научен потенциал на проекта. Всичко зависи от добрата воля на държавата и от правилното проектиране, което да гарантира синергия между двете основни роли на острова – привлекателен туристически обект и развита научна база.

- Има ли риск при бъдещо развитие на острова общественият интерес да бъде подменен с частни икономически интереси? Какви гаранции ще има за прозрачност?
- Такива рискове винаги съществуват заради атрактивното географско положение на острова. През последните години Созопол се разраства с изключително бързи темпове и натискът за застрояване на последните свободни терени е много висок. Искрено се надявам, че местната и държавната власт си дават сметка за високата добавена стойност, която културен, научен и артистичен проект като остров „Св. св. Кирик и Юлита“ би могъл да донесе на икономиката на региона. Лично аз разчитам много и на обществената бдителност и натиск, за да бъде гарантирано реализирането на проекта.

- Как виждате мястото на „Св.св. Кирик Юлита“ в развитието на Бургаска област и може ли проектът да се превърне в символ на културния туризъм по Черноморието?
- Няма спор, че икономическото развитие на Бургаска област зависи в огромна степен от туристическия потенциал на региона. През последните години става все по-видно, че летният сезон не е достатъчно дълъг, а морето и плажовете сами по себе си не са достатъчни, за да гарантират устойчив поток от туристи. Развитието на културния туризъм може да бъде решение на този проблем. Този потенциал трябва да бъде развиван целенасочено, а остров „Св. св. Кирик и Юлита“ трябва да бъде в центъра на тази стратегия. Моето мнение е, че общините често нямат необходимия финансов и организационен капацитет, за да развиват културни проекти от такъв мащаб. Затова проект като „Св. св. Кирик и Юлита“ трябва да бъде държавен приоритет и отговорност. Островът би могъл да бъде част от по-широка държавна стратегия за развитие на археологически маршрут по българското Черноморие, включващ още нос Хрисосотира („Червенка“) край Черноморец, „Акве Калиде“ в Бургас, Месембрия, крепостта на нос Калиакра и други обекти. Това може да бъде разработено като единен туристически и културен продукт, който при добро популяризиране би могъл значително да удължи туристическия сезон, а защо не и да осигури целогодишна привлекателност на българското Черноморие.